Във времена, когато изкуственият интелект може да измести човешкия, удостояван с награди учен предлага напълно нов поглед върху това, което ни прави хора, и обзор на присъщите на нашия вид способности. Има редки моменти в историята, когато правим избори, които необратимо и завинаги променят света и нашия живот; живеем в един от тях.

Учени, инженери и философи предупреждават, че без коренен поврат в мисленето ни сме на път да станем последното поколение „чисти хора“. В рамките на едно поколение ще станем хибриден вид със синтетични тела, изкуствен интелект и компютърни чипове, определящи как да мислим, да обичаме и здравословно да се приспособяваме към условията на постоянно променящия се свят. По този начин ще загубим и способността си за емоция, съпричастие, близост и прошка – точно тези качества, които ценим и ни правят човеци.

Въпросът, пред който се изправяме, е: достатъчно ли обичаме себе си, за да запазим дара на човешкото? Отговорът ни е следствие на начина, по който сме научени да мислим.