Стара легенда разказва как един монах, в изкупление на чудовищен грях, бил зазидан в килия, където трябвало да напише книга, събрала цялата мъдрост на света. Когато наближил сетният му час, монахът с ужас разбрал, че няма да може да довърши книгата. Затова повикал на помощ дявола и князът на мрака без колебание се отзовал.

„Библията на дявола“ пренася читателя в заснежена Виена, в Прага, Рим и Толедо. Отвежда го в стари манастири, в късащи сърцето приюти, сред скитници и бездомници; открехва му завесата към дома на виенския търговец Никлас Вийгант и болката, заровена зад делничното благополучие на семейството. Разказът пуска замаяния читател в мрачните покои на император Рудолф II, под пищните колонади на папските палати, настанява го сред зрителите на зловещото аутодафе, разплита пред него дворцови интриги и току раздипля стари легенди.

В годините, последвали Вартоломеевата нощ във Франция и откриването на Новия свят, в сърцето на Европа цари разединение и хаос. Устоите на вековната религия са разклатени и сякаш сам дяволът е хвърлил мрежите си над света. Но както винаги е било, насред безумието на времето, разцъфтява любовта – устояла на смъртта, на калните улици, на грозните приюти, на страха, на огорчението, на невежеството и фанатизма, на амбицията и глупостта.

А заветът на Лукавия още броди по света...