Авторът представя изключително интересни случаи, за да покаже как изследванията върху сиамски близнаци с общи части от мозъка си, върху пациенти в състояние на дълбока кома, които въпреки това са в състояние при определени условия да общуват с околните, върху близките до смъртта преживявания и върху изкуствения интелект ни дават научни доказателства за съществуването на човешката душа.

В тази революционна книга д-р Егнър излага тезата – основаваща се на 40 години практика и над 7000 операции на мозъка, – че науката заема изцяло погрешна позиция. Човешкият мозък е необикновен, загадъчен и има невероятни способности; но не той ни прави тези, които сме – душата прави това. Опирайки се на най-важните изследвания в невронауката, д-р Егнър представя доказателства, че мозъкът сам по себе си не е тъждествен с ума.

Множество учени и лекари смятат, че няма такова нещо като душа. Няма нищо в нас, което продължава да съществува и след смъртта. В нито едно отношение не сме духовни същества; изградени сме от клетки и тъкани и изцяло сме контролирани от орган, намиращ се в главата: от мозъка.