Често се твърди, че човек изпитва само две истински емоции: любов и страх. Изглежда парадоксално, но някои хора се боят от любовта, докато страхът ги кара да се чувстват в безопасност. Много от нас разчитат на страха и смятат, че той ни пази. Хващайки се за страха си, ние се чувстваме едва ли не по-добре. Същевренно ни се казва, че е опасно да се доверяваме, че любовта отслабва защитните ни сили. Ето как действа страхът: предизвиква объркване. Страхът се храни с лъжи. Той отслабва имунната ни система, разрушава присъщото ни чувство на увереност и вътрешен комфорт, изкарва ни от релсите, превръща ни в лесна плячка на онези, които целят да ни контролират по различни начини.

Страхът, който носим в себе си,е нашият истински враг – терорист номер едно, който парализира действията ни, разбива мечтите ни, прави ни зависими от лекарства, остарели норми и обсебващи връзки. Трябва да разберем какво представлява той, как и защо възниква и как можем да го надвием. Защото страхът е малодушен тиранин: достатъчно е да се обърнем с лице към него, и той подвива опашка. Но за да го преодолеем, е нужна практика.