Този обемист дневник [...] представя внушителна картина на българското общество, картина пъстра, свежа, разнообразна, пълна с тънки наблюдения, с великолепен хумор или сарказъм, с впечатления от видяното на Балканите и с портрети на всички що-годе изпъкнали или любопитни личности, играли някаква роля в политическия, социалния и културния живот. Днес не бихме могли да възкресим достоверния образ на близкото си минало, ако не използваме този магазин от малки и големи изразителни факти, предали релефно нравите, понятията, физиономиите и душите на този свят, обречен на бърза еволюция и на изчезване, особено в някои от „байганювските“ си прояви.

Без да бъде белетрист и психолог по професия, Иречек, благодарение на вродения си усет и на опита си в западните страни (той е пътувал в Германия, Франция, Италия и е владеял разни езици), съумява да долови с остро око, с рядка проницателност, всичко своеобразно и характерно наоколо си, да ни го разкаже или внуши с малко думи, да ни зарази със смеха си, да ни трогне с разочарованието си или правдивото си възмущение. Дневникът се чете и сега като занимателна поетическа или историческа хроника; той ни забавлява и поучава с много неща, било чисто временни, изчезнали вече, но исторически важни или символични по смисъл, било по-трайни като съществен белег на българските добродетели и недостатъци.

– Проф. Михаил Арнаудов, „Църковен вестник“, 1954 г.