Книгата изследва отношението на литературата за деца към смъртта и функциите, които тази литература възлага на темата в процеса по изграждането на детската личност. Като проследява и анализира дидактични четива от периодиката и читанките, творби на българската класика за деца, както и известни произведения на чужди писатели от последния век и половина, авторът събира в литературоведски фокус психология, педагогика, културология и социология, за да покаже как е отразявана и какво развитие на употребите си е претърпяла темата за смъртта през годините. Илюстриран с достатъчно примери, текстът разкрива, че от обслужване на назидателни педагогически модели, през манипулативно налагане на морални ценности и пропаганда на политическа идеология детската литература постепенно стига до изцяло художествени послания, които помагат на малките да реагират адекватно на познанието, че се умира, а на възрастните да проникнат в особените детски отношения със смъртта.

Книгата е написана на достъпен език и освен за специалисти – студенти, филолози, преподаватели, е подходяща и за родители, които да искат да разберат по-добре своите деца. На всички тях изследването препоръчва детската литература като надежден съучастник в трудното общуване между поколенията по деликатни теми.