Книги от Умберто Еко (Umberto Eco)

Умберто Еко (5 януари 1932 г. - 19 февруари 2016 г.) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист, известен със своите романи и есета.

Той изучава средновековна философия и литература в университета в Торино и през 1954 защитава докторска дисертация върху Тома Аквински. Преподава в университетите в Торино, Флоренция и Милано, а през 1971 става професор в Болонския университет.

През 1980 г. публикува романа „Името на розата“, който му донася световна известност. Книгата съчетава семиотика, библейски анализ, средновековни познания и литературна теория, за да разкаже една мистериозна история. Романът е филмиран през 1986. 

Романът му „Махалото на Фуко“ (1988 г.) е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, за да демонстрира въртенето на Земята. Следващите му романи "Островът от предишния ден", "Баудолино", "Тайнственият пламък на кралица Лоана", "Пражкото гробище", затвърждават позицията му в световната литература и предизвикват изключителен интерес.

Областите във философията, в които пише Умберто Еко, са предимно семиотика, лингвистика, естетика и морал. Колекцията му от есета и академични публикации е изключително богата: „Трактат по обща семиотика“, „Семиотика и философия на езика“, „Пет морални есета“, „Кант и птицечовката: есета върху езика и възприятието“ и много други.

Умберто Еко е бил президент на Департамента по Хуманитарни науки (Scuola Superiore di Studi Umanistici) в университета в Болоня. Отличен е с над 30 титли доктор хонорис кауза от различни академични институции по света, сред които е и Софийският университет "Св. Климент Охридски" през 1990 г.

Умберто Еко почива на 19 февруари 2016 г. в дома си след битка с рака.