Книги от Стивън Кинг (Stephen King)

Стивън Едуин Кинг (21 септември 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужасите, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.

Преди да стигне до световен успех, Кинг преживява изключително трудни години. Баща му напуска семейството, когато той е на 2 години, и майка му трябва да се справи с нелеката задача да отгледа сама две деца. Поради липса на средства за семейството, Кинг започва да работи от най-ранна възраст. По време на следването си в университета в Мейн (специалност Английска литература) той дори работи като гробар; предполага се, че тази му работа впоследствие е отразена в разказа „Аз бях тийнейджър обирджия на гробове“.

След завършване на университета работи като преподавател в Хемпдън, Мейн и пише разкази за различни списания. По същото време се жени за колежката си, Табита Спърс. Семейството живее във фургон и тъне в безпаричие, което води до пристрастяването на Стивън Кинг към алкохола. Той се бори с алкохолизъм почти 10 години. 

Първият му роман „Кери“ е закупен от издателя за 2 500 долара, а впоследствие правата са продадени за 400 000 долара.

В края на 70-те Кинг започва да пише серия от истории за самотния стрелец Роланд, който преследва „Мъжът в черно“ в алтернативна вселена. Впоследствие историята прераства в седемтомната епопея „Тъмната кула“. Първата книга „Тъмната кула I: Стрелецът“ излиза в тираж от едва 10 000 копия, последвана от „Живата факла“ през 1980 в тираж от 100 000 копия, и „Кристин“ през 1983 в 250 000 тираж. Голяма част от книгите на Стивън Кинг са преведени на български език - „Нощна смяна“ (1978 г.), „Особени сезони“ (1982 г.), „Сблъсък“ (1990 г.),  „Кошмари и съновидения“ (1993 г.) и други; годината в скоби обозначава годината на издаване на оригинала.

Продажбите на книгите на Стивън Кинг са изчислени на около 300-350 милиона копия. Той е автор и на няколко комикса, както и на книги под псевдонима Ричард Бакман, и на разказа "Петата четвъртина" под псевдонима Джон Суитън.

Стивън Кинг дарява големи суми пари на каузи в Мейн и околността, предимно за литературни проекти и ежегодно отпуска стипендии за гимазисти и студенти. Всяка година дарява пари на политически организации като Народния Съюз на Мейн.