Агата Кристи започва да пише своята автобиография през април 1950-та и я завършва петнайсет години по-късно, на 75-годишна възраст, защото, по нейните думи: „Това е най-подходящият момент да сложа точка. Просто няма какво повече да се добави, що се отнася до нещата от живота“.

Агата Кристи ни кани в своя свят с непринуденост и топлота и ни повежда на едно вълнуващо пътешествие през годините, част от което са щастливото ѝ детство във Викторианска Англия, работата ѝ като доброволка по време на двете световни войни, двата ѝ брака и раждането на дъщеря ѝ Розалинд и, естествено, нейната феноменална кариера. Но тя не се чувства длъжна да включи абсолютно всичко в автобиографията си. Пропуска да опише определени събития, които може да се струват важни на някои – като например прословутото си изчезване (макар че по този въпрос на различни места в текста се срещат препратки към предишен пристъп на амнезия, които хвърлят светлина върху действителния ход на събитията). Колкото до всичко останало, тя отбелязва: „Струва ми се, че помня само това, което съм искала да запомня“. И въпреки че описва раздялата с първия си съпруг с трогателно достойнство, тя предпочита да си спомня забавните и щастливи моменти от живота си с него.