Странно е защо в най-новата ни българска история – в периода между двете световни войни – името на Ангел Куюмджийски (1887-1966) сякаш е изчезнало. Нима такъв човек никога не е съществувал? Кой е все пак наричаният от приятелите му „Куюм“? Крачките му пресичат коренно различни хоризонти – той е издател, благотворител, финансист, търговец, консултант, дипломат и разузнавач. В банковото поприще започва като обикновен банков чиновник, който бързо се издига до крупен финансист, участващ като член на управителните съвети и като акционер на няколко банки...

Участва в преговорите за финансиране на Рилския водопровод и продажбата на Русенската захарна фабрика. Последователно е почетен консул на Австрия и Бразилия в България. Като несъмнено богат човек, той е уважаван или мразен от съвременниците си.

На него е посветена цяла анонимна първоначално брошура, чийто автор се оказва впоследствие Анастас Изворов. Оставяме настрана обидите и квалификациите по отношение на етническата принадлежност, отправени към личността на Куюмджийски, те са недопустими както за онова време, така и днес.