През последните 4 години, съчетавайки битностите на журналист и депутат, твърде често се чувствах като дете на русалка и кентавър, самото то - болно от шизофрения. Това разчетворяване, умножено по две, доведе до този сборник със смешни, гневни и по-рядко - тъжни текстове, публикувани във вестниците "Труд" и "Новинар", в списания "Ева" и "Его", във "Власт и вино", и "Жената утре", в личната ми страница на bloginar.net и къде ли още не. Някои от тях произнесени в пленарната зала на парламента. В известна степен тези текстове могат да бъдат прочетени и като думи в памет на XL Обикновено Народно събрание. Не че ни е необходима някаква специална памет за точно това събрание. Не мисля, че то ще остане в историята с повече героизми или безчестия от предишните 39. Ако перефразирам Лец - парламентът е като операта - каквото и да се каже за него, все ще бъде вярно, но най-вярното е, че нито един парламент не е успял да се издигне над нивото на избирателите си. Аз също. Така че - бъдете снизходителни към тези мои опити, или по-скоро - опипи - ако на места историите ви заприличат на думите на онзи прочут сляп източен мъдрец, който опипвал слон и се опитвал да си представи какво е това. Докато ги четете - не забравяйте: Каквото и да ви говорят, става дума за секс, пари или избори!

- Любен Дилов - син