След петнадесет години отвъд океана, затънал в дългове и студентски заеми, младият „американец” се завръща безславно у дома. Целта му – да помоли дядо си за помощ. Но старецът отдавна е прекъснал всяка семейна връзка. Продал е апартамента си в града и се е скрил далеч сред баирите на Странджа.

Там го заварва момчето – на границата с Турция, в едно селце разполовено от две махали – българската, опустяла и потънала в забрава, и турската – разтърсвана от суеверие и страх. Всяка пролет туркинчетата в махалата изгарят с треската на Свети Коста, мистичният покровител на вече изчезналите селски нестинари. Неусетно момчето се озовава в центъра на десетилетен раздор, оплетено в лъжите на дядо си, влюбено в дъщерята на деспотичния местен имам.

Над планината се спуска пролет, а с нея долитат щъркеловите ята. Разбуждат се призраци от старо време – еничарски, хайдушки, нестинарски – а под прахта на миналите дни проблясват страховити тайни.

„Дълбок и провокиращ мисълта роман… пламенно вярващ в изкупителната сила на изкуството.”

– Бостън Глоуб

„Красив и обсебващ, този роман се потапя в болезненото минало и настойчиво пита: до каква степен сме обречени да преживяваме миналото си отново и отново? И в кой момент сме готови да го пуснем и да се освободим?”

– Чикаго Ривю ъф Букс