Седемнайсет разказа, които завладяват със страстната си жизненост, драматизъм и непредвидимост. Тематиката им прескача от двете страни на тънката линия между живота и смъртта, надеждата и отчаянието, истинската любов и фетишизма. Самоотвержеността и обичта се противопоставят на грубия материализъм, патриархалните нрави на село – на обезличаването в града, където човекът до такава степен е издигнал предметите в култ, че неусетно самият той се превръща в предмет.

Палавос описва необикновените страсти на гърците от родния си край, но и безответната любов на един млад италианец, и мрачното отчаяние на емигрантите от Близкия изток, захвърлени от съдбата в непознатата за тях Атина. Дори ни кара да гадаем за мистериозната съдба на любимия му поет Франсоа Вийон.