„Разбойниците” е продължение на търсенията на автора, започнати в „Последните войводи”. Този път обект на перото му са две разбойнически чети, действали през 80-те години на ХІХ век, и други две, подвизавали се през 20-те години на ХХ век.

Братя Николови са известни на познавачите като първите магистрални бандити в България. Години наред те тормозят пътниците в Стара планина и Рила. Но стават особено известни с отвличането на царския фотограф Иван Карастоянов.

Яко войвода броди в горите край Тетевен и Луковит, Копривщенско и Врачанско. За да се справи с него, правителството сваля в полето 2500 планинци, които подозира, че го укриват. Братя Николови и Яко войвода са едни от хората, заради които Стамболов прокарва в Народното събрание Закона за изтребление на разбойниците.

Дойно Белев върлува от 1908 година до 1924 година в Софийско, Ботевградско, Луковитско и Врачанско. Обирът на мина „Плакалница” е класика, която слага в джоба си всички холивудски измислици. Особена популярност добива, когато през 1923 година спира в Арабаконак цар Борис ІІІ и вместо да го обере, му отдава чест. Алтъндишлишлията граби в Ивайловградско от 1922 до 1927 година. Изключително образован за времето си, хитър и жесток: за десетина глави едър рогат добитък разстрелва 2 говедарчета и ранява друго. А те са на 10-12 години… Само ограбените от него пари в кеш се изчисляват на 1.5 милиона лева.

Книгата се базира на документи от архивите, спомени на съвременници и публикации от тогавашната преса. Запълнени са много бели петна в биографиите на войводите, издирени са данни за всички обири и опровергани доста писания за тях в жълтата преса.