Сборник с разкази, непретенциозно написани за разтуха според самия автор. Стилово представляват умилително-сантиментална препратка към литературния сказ от времето на социализъма. Ако автоматично прозрете езиковия субект отвъд последната дума, ще оцените и хумора на запаления по тънката част, както също се казваше тогава, лиричен герой. Той се вози на таратайка, а денят му е населен я с дръгливи героини; я с другарки и хубавелки, които си ги бива за потребление всякакво, даже на дневно осветление; я с грешки на природата. Впрочем, по собствените му признания заради тази си „любов – висока или съвсем ниска“ към жената той я изобразява (жената) изключително словесно, а с четка посяга само на мъжкия пол. И доколкото г-н Бранев определя разказите си като „четива за между две гари“, сигурно за тях ще има доста пътници.